На 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони като целта е повишаване на глобалната осведоменост за важното значение на влажните зони. Всяка година се акцентира на разнообразните ползи на влажните зони за човечеството и природата. Темата за 2023 година е „Време е за възстановяване на влажните зони“, като това е и основното послания към обществото.

Влажните зони са богати на биологично разнообразие и основни екосистеми. 2,5% от водата на земята е прясна, съхранявана предимно в ледници и водни пластове, като по-малко от 1% е използваема, а над 30% от нея се намира във влажни зони като реки и езера. 60% от човечеството живее и работи в крайбрежните райони. Във вътрешността, четири декара влажна зона може да поеме до близо 5,7 милиона литра вода от наводнения. Влажните зони осигуряват препитание на един милиард души и изхранват 3,5 милиарда. Повече от един милиард души живеят от риболов, аквакултура и туризъм. 40% от видовете в света живеят или се размножават във влажни зони.

Именно заради всичко това е жизнено важно за човека и растителните и животински видове да спре унищожаването на влажните зони и да започне спешното им възстановяване.

В исторически план Световният ден на влажните зони се свързва с приемането на Рамсарската конвенция за влажните зони (приета е на 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран). Тя е първият от съвременните глобални международни договори за опазване и устойчиво ползване на природните ресурси и все още продължава да е единственият договор, който е насочен към специфични екосистеми. Първоначално, Рамсарската конвенция е създадена като международен договор с цел опазване на влажните зони предимно като местообитание на водолюбиви птици. Но по-късно Конвенцията разширява своя обхват и понастоящем обхваща всички аспекти на опазването и разумното ползване на влажните зони, признавайки ги като екосистеми с жизненоважна значимост по отношение на опазването на биологичното разнообразие, управлението на водите и благосъстоянието на човешките общности.

България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция за влажните зони, подписана без задължение за ратификация в изпълнение на Решение на Министерски съвет №389 от 18 ноември 1974 г., в сила за страната от 24 януари 1976 г., изменена с Протокол, подписан в Париж на 3 декември 1982 г. и влязъл в сила за България на 27 февруари 1986 г.

Съгласно изискванията на Конвенцията, съществуват три основни направления по отношение на които страните членки изразяват своята ангажираност с присъединяването си към Конвенцията:

1. Разумно ползване – основно задължение на страните членки е да включат опазването на влажните зони като част от националното планиране, така че да стимулират разумно ползване на всички влажни зони на териториите си, независимо дали те са включени или не в списъка на влажните зони с международно значение. Съгласно конвенцията „разумното ползване на влажните зони е запазването на техния екологичен характер в контекста на устойчивото развитие, обезпечено чрез прилагането на екосистемния поход”.
2. Списък на влажните зони с международно значение (Рамсарски списък) - всяка страна, присъединила се към Конвенцията, определя подходящи влажни зони в рамките на своята територия за включване в Списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение – т. нар. Рамсарски места, които се определят от страните членки съгласно, критерии за дефиниране на понятието „международно значим”.
3. Международно сътрудничество – страните членки следва да се консултират една с друга за задълженията по прилагането, произтичащи от Конвенцията, особено в случаите, когато дадена влажна зона се разширява извън териториите на повече от една страна или когато дадена водна система се споделя от две или повече страни.

В списъка на Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарските места), България е представена с 11 влажни зони, с обща площ 49 912,43 ха, представляващи 0,45 % от територията на страната - “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато“.

Информация за Рамсарските места в България вижте тук: https://www.moew.government.bg/bg/priroda/zastiteni-teritorii/zastiteni-teritorii-s-mejdunarodno-znachenie/ramsarski-mesta/

Още информация за тазгодишното мото на честванията на Световния ден на влажните зони вижте на официалния сайт - https://www.worldwetlandsday.org/