Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО-UNESCO) е учредена на 16 ноември 1945 г. от ООН в град Лондон, от 37 държави, за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите.

 Уставът на ЮНЕСКО влиза в сила на 4 ноември 1946 г. Съгласно него, основна цел на ЮНЕСКО е „да допринася за укрепването на мира и сигурността, поощрявайки сътрудничеството между нациите, чрез образование, наука и култура, с цел осигуряване на всеобщо уважение към справедливостта, законността и правата на човека и основните свободи, които са признати от Организацията на Обединените нации за всички хора по света, без разлика на раса, пол, език или религия.

Предшественик на ЮНЕСКО е Международната комисия за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на ООН – Общността на нациите.

България става член на ЮНЕСКО на 17 май 1956 г., няколко месеца след като е приета в ООН.

Програмата „Човекът и биосферата“ (МАВ-Man and the Biosphere) е създадена от ЮНЕСКО в началото на 70-те години на XX век. Тя цели изграждането на научна основа, насочена към подобряване на взаимоотношенията между хората и обкръжаващата ги среда. Акцентът е разумното използване и опазването на природните ресурси.

Програмата „Човекът и биосферата“ играе съществена роля за опазването на природата посредством изграждането на Световна мрежа от биосферни резервати.

България се присъединява към Програмата „Човекът и биосферата“ през 1977г., обявявайки 17 обекта, с което се превръща в една от страните с най-представителните мрежи от биосферни резервати в Европа: „Алиботуш“, „Баюви дупки-Джинджирица“, „Бистришко бранище“, „Боатин“, Джендема“, „Дупката“, „Камчия“, „Купена“, „Мантарица“, „Парангалица“, „Сребърна“, „Стенето“, „Узунбуджак“, „Царичина“, „Червената стена“ и „Чупрене“ (резерват „Маричини езера“ е бил изключен от световната мрежа на биосферните резервати през 2002 г.).

През първите години от прилагането на Програмата, като биосферни резервати са били обявявани представителни екосистеми от различни биогеографски райони, чиято основна цел е съхраняването на образци от неповлияни от човешката дейност природни екосистеми, опазващи генетични ресурси и представляващи база за научни изследвания, образователна дейност и мониторинг.

С приемането на Севилската стратегия и Законова рамка за биосферните резервати през 1995 г., в съвременните биосферни резервати освен зони за строга защита вече се обособяват и „буферни“ зони, както и „преходни“ зони, в които се поощрява прилагането на устойчиви практики, гарантиращи икономическо развитие на съответните региони и опазване на природата в тях.

Към 2016 г. 16-те български биосферни резервати не отговаряха на съвременните изисквания на Програмата, тъй като всички принадлежат към категориите с най-строга степен на защита съгласно българското законодателство – Закон за защитените територии: „резерват“ и „поддържан резерват“ (поддържан резерват „Сребърна“) и за тях са в сила режими на опазване и ползване, недопускащи осъществяването на дейности, свързани с устойчиво ползване на природни ресурси.

На своята 29-та сесия, провела се в периода 12-15 юни 2017 г., Междуправителственият координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО (MAB - ICC) одобрява 4-ри български биосферни резервата - „Централен Балкан“, „Червената стена“, „Сребърна“ и „Узунбуджак“, в съответствие с изискванията и принципите на Севилската стратегия. Номинирането на обектите през 2016 г. е подкрепено от местните общности и отговорните държавни институции. С това те се превръщат в разширени биосферни резервати от нов тип. На провелата се сесия Съветът по Програмата решава да оттегли (изключи) от световната мрежа на биосферните резервати от „стар“ тип - „Камчия“, „Купена“ и „Дупката“.

Включването на 4-те биосферни парка в световната мрежа на ЮНЕСКО е международно признание, че обектите се управляват по целесъобразен и устойчив начин, съгласно националното законодателство и в съответствие със съвременните принципи за добро управление. Те стимулират устойчиво икономическо развитие на съответните региони, основаващо се на чиста и съхранена природа и на производството и предлагането на сертифицирани местни продукти (включително горски) и регионални марки с висока добавена стойност.

В момента мрежата от световни биосферни резервати наброява 701 обекта от 124 страни от цял свят, включително 21 трансгранични обекта.

Допълнителна информация за Програмата, може да намерите на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите - Виж.

Севилска стратегия за биосферните резервати_bg

Севилска стратегия за биосферните резервати_en

Нормативна рамка_bg

Нормативна рамка_en