За пръв път, грижи за природата в България се проявяват едва в края на 19 век. Те се изразяват в запазване на отделни животни с ловно значение, в закрилата на някои вековни дървета, или на гори около населените места, исторически паметници и манастири. Сериозни опити за регулиране опазването на природните богатства в страната представляват законите за горите, лова и риболова. Тези закони, въпреки тяхната непълнота и липсата на цялостни мерки за възстановяване на природните богатства, до голяма степен съдействат да се въведе известен ред в ползването на природните богатства. Те способстват също така и за създаване на добри навици и традиции за запазване на установения режим и програми при използване на горите, лова и риболова.

Повратен момент в природозащитното движение в България е XIII общо годишно събрание на Дружеството на българските лесовъди през 1927 г., когато се повдига въпроса за системна и планирана дейност за защита на природата, за уреждане на националните паркове и провеждане на други мероприятия от този род.

Организираната защита на природата в България датира от 1929 г., когато на 14.03 в помещенията на Ловната организация става Учредителното събрание на Съюза за защита на родната природа. В него вземат участие Дружеството на българските лесовъди, Българското туристическо дружество, Дружеството на ботаниците, Ловната организация и др. Съюзът си поставя задача да се превърне в общонародна организация, която има за цел да действа за защита на целостта на родната природа и запазване на редки и характерни природни обекти.

По настояване на Съюза за защита на природата и Министерство на земеделието и държавните имоти – Отделението по горите – с указ № 81 от 15.11.1936 г. е утвърдена първата Наредба-закон за защита на природата в България.

Наредбата-закон и правилникът за приложението й представляват сериозен успех на природозащитното движение у нас. Под разпоредбите на този закон се поставят първите обявени у нас резервати, народни паркове, природни паметници и някои застрашени от изчезване растителни и животински видове. През този период, със специални заповеди от 29.04. и 30.04.1933 г. са обявени първите два резервата у нас – „Силкосия“ и „Парангалица“. На 29.01.1934 г са обявени за резервати и местностите „Баюви дупки“, „Дунино куче“ и „Бански суходол“ (770 ха) в Пирин. С постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти през 1934 г е обявен и първият на Балканския полуостров природен парк „Витоша“.

Нова крачка в развитието на природните дейности на България е 165 ПМС от 1958 г. за запазване на паметниците на културата и музейното дело. В точка първа на документа е записано, че за природни забележителности се обявяват характерни природни образувания с изключителна красота.

Две години по-късно (1960г.) е публикуван и Указът за защита на родната природа, с които се изясняват категориите обекти за защита и условията за тяхното рекреационно използване. В началото на 1960 г. към комитета по горите и горската промишленост се създава Служба по защита на природата.

Следващият етап в развитието на българското законодателство е приемането на Закона за защита на природата през 1967 г. Той е по-тясно ориентиран към изискванията на международните правни норми за видовете защитени територии и тяхното управление. В него се пред виждат мерки не само по защитата, но и за рационалното използване, подобряване и възстановяване на природните ресурси.

С разпореждане на Министерски съвет № 478 от 17.12.1969 г., т. 1, буква б, към Държавния съвет по водите се създават шест броя Районни инспекции с химически лаборатории – София, Пловдив, Стара Загора, Михайловград, Плевен и Варна, чрез които да се провеждат мероприятия по охрана и комплексно използване на водните ресурси. През м. ІV. 1971 е създадена  Районна инспекция по горите към Министерство на земеделието и  горите, която запазва своята дейност до 1972г.

С Решение  МС № 69/16.02.1972г.,  като регионално звено на създаденото  Министерството по горите и опазване на природната среда, започва своята дейност  Районна инспекция по горите и опазване на природната  среда (РИГОПС), която е обединението на съществувалите до момента Районна инспекция по охрана на  водите и Районна инспекция по горите.

Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас (РИОСВ) е регионален орган на Министерството на околната среда и водите, който провежда държавната политика по опазване на околната среда на  местно ниво.  Обхватът на действие на РИОСВ-Бургас включва територията на Бургаска област - общо 13 общини с територия 7 947 кв. км. с население 430 847 жители

В ДВ бр. 83 от 20.10.1972 г. е публикуван правилник за дейността на тези инспекции. В Районните инспекции се обособяват следните сектори:

• Контрол на горскостопанските и ловностопанските мероприятия
• Контрол по опазване на природната среда
• Контрол по комплексно използване на водните ресурси.

С указ на държавния съвет №873/19.06.1976 г., от Министерството на горите и опазване на природната среда се отделя дейността по опазване на природната среда и се създава Комитет по опазване на природната среда (КОПС) при Министерски съвет, като инспекциите вече се наричат Районни инспекции по опазване на природната среда – РИОПС.

С разпореждане на МС № 126/19.06.1976 г. се определят задачите и се утвърждава числеността и структурата на КОПС при МС. На КОПС са определени следните основни задачи:

• Организира и координира разработването на нормативна система по опазването на природната среда;
• Координира и контролира изпълнението на националната програма за опазване на природната среда;
• Координира и контролира рационалното използване на природните ресурси;
• Извършва специализиран контрол по опазване на природната среда.

С постановление № 89/29.10.1976 г. Министерският съвет приема правилник за функциите и задачите на КОПС.

С решение на Народното събрание № 173, обнародване в Държавен вестник бр.14/06.02.1990 г. КОПС се преобразува в Министерство на околната среда. През 1991 г. се приема Закона за опазване на околната среда, с който се поставят рамките на новата държавна политика по опазване на околната среда.

С решение на Народното събрание от 21.05.1997 г., обнародвано в Държавен вестник бр.41/23.05.1997 г. Министерството на околната среда се преименува в Министерство на околната среда и водите.

Със заповед № 27/17.01.2002 г. на МОСВ (ДВ бр.9/2002 г) в страната се създават четири броя Басейнови дирекци: дирекция “Черноморски район”, със седалище Варна; дирекция “Дунавски район”, със седалище Плевен; дирекция “Източнобеломорски район, със седалище Пловдив и дирекция “Западнобеломорски район, със седалище Благоевград.

От 01.01.2004 г. от РИОСВ – Бургас се отделя лабораторията, като се създава Регионална лаборатория, към Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) - София.