Съгласно Закона за защитените територии за поддържани резервати (ПР) се обявяват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. Те се управляват с цел поддържане на природния им характер; научни и образователни цели и/или екологичен мониторинг; възстановяване на популации на растителни и животински видове и/или условия на местообитанията им; опазване на генетичните ресурси.

В поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, с изключение на:

1) тяхната охрана;

2) посещения с научна цел;

3) преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с образователна цел, определени със заповед на министъра на околната среда и водите;

4) събирането на семенен материал, диви растения и животни с научна цел или за възстановяването им на други места;

5) провеждане на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки, съгласно утвърден план за управление.

Посещенията по т. 2 и 4 се осъществяват след съгласуване с министъра на околната среда и водите или с оправомощени от него длъжностни лица.

На територията на РИОСВ-Бургас са разположени 4 поддържани резервати.

ПР „Атанасовско езеро“ е обявен първоначално за резерват със Заповед № 601/12.08.1980 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет  (обн. ДВ, бр.70/1980 г.) и прекатегоризиран със Заповед № РД-392/15.10.1999 г. на Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр.99/1999 г.). Целта е опазване и поддържане на уникални местообитания на животински и растителни водове и съобщества. Поддържания резерват е влажна зона по смисъла на Рамсарската конвенция. Разположен е в землището на гр. Бургас, общ. Бургас, с площ 10745 дка.

Атанасовско езеро е най-богатото на птици място в България. Представлява плитка свръхсолена лагуна, разположена на 1.5 м под морското равнище със средна дълбочина 30 см. Разделено е на две части от пътя Бургас-Варна, северната е поддържан резерват, а южната – защитена местност.

На територията на резервата от 1906 г. са разположени солници. Добивът се извършва по начин, напълно щадящ околната среда и обитателите на езерото – чрез естествено изпарение. По този начин се запазва традиционният начин на солодобив и поддържане на дигите, които са местообитание за гнездене, миграция и презимуване.

В района на Атанасовско езеро са установени 333 вида птици (от 409 вида, срещащи се на територията на цялата страна), които мигрират, зимуват или гнездят. Повече от половината са с европейско природозащитно значение, а 9 са включени в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN). Блатната лястовица е символът на резервата. Тъй като не замръзва през зимата, Атанасовско езеро е място с международно значение за концентриране на зимуващи водолюбиви птици.

Езерото е заобиколено от тръстикови масиви. Установени са 397 вида висши растения, 15 от които с консервационна значимост. В езерото се срещат 22 вида риби. Бозайниците са представени от 43 вида (включително прилепи). Особен интерес представлява най-малкият бозайник на планентата – етруската земеровка, както и европейският лалугер и видрата. От безгръбначните артемията (солнично раче) е важен хранителен ресурс за водолюбивите птици.

 На разположение на туристите е изграденото укритие за наблюдение на птици, което се намира в края на Бургас, на изхода за Варна. То е леснодостъпно с обществен или личен транспорт, както и с велосипед или пеш. От него може да се наблюдават обитателите на южната част от езерото.

В поддържания резерват са определени две пътеки за посетители – дълъг и кратък вариант. Късата минава през езерото по земно-насипна дига, а дългата го обикаля по околовръстната дига.

ПР „Вельов вир“ (Водните лилии) е обявен първоначално за резерват със Заповед  № 2080/24.07.1962 г. на Главно управение на горите при Министерски съвет (обн. ДВ бр. 71/1962 г.) и прекатегоризиран със Заповед № 381/15.10.1999 г. на Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 97/1999 г.), с цел опазване и поддържане на лонгозната гора и находището на двата вида водни лилии – бяла и жълта. Разположен е в землището на гр. Приморско, общ. Приморско, с площ 136 дка и обхваща част от старото корито на река Ропотамо.

Установени са 103 вида висши растения. Освен водните лиии в поддържания резерват се опазват и находища на блатно кокиче и лонгозна гора с преобладаване на полски ясен.

Жълтата и бялата водна роза са двата вида от сем. Водни рози представени в България. Те са емблематични за поддържания резерват. Името водна роза не се дължи на външната прилика с розата, а на специфичния аромат, излъчван от цветовете.

В ПР „Вельов вир“ са установени около 416 животински вида. Най-голяма консервационна тежест при земноводните и влечугите имат трите вида костенурки, пъстрия смок, южният гребенест тритон и червенокоремната бумка.

В поддържан резерват „Вельов вир“ са установени 66 вида птици - малък ястреб, осояд, козодой, земеродно рибарче, сив кълвач, черен кълвач, сирийски пъстър кълвач, голям маслинов присмехулник, полубеловрата мухоловка и др.

Резерватът се обитава и от 27 вида бозайници без прилепи. Най-голяма консервационна тежест имат рис, за който има оскъдна информация за присъствието му в района на резерват „Ропотамо“ и поддържан резерват „Вельов вир“, европейски вълк, видра и дива котка.

Определена е една пътека за посетители в ПР „Вельов вир“, до която се стига чрез преминаване по пешеходна пътека през резерват „Ропотамо“.

ПР „Пясъчната лилия“ е обявен първоначално за резерват със Заповед № 1754/29.06.1962 г. на Главно управение на горите при Министерски съвет (обн. ДВ, бр. 70/1962г.), увеличен по площт със  Заповед № 3538/13.11.1973 г. на Министерство на горите и опазване на природната среда (обн. ДВ, бр. 96/1973 г.),  прекатегоризиран е със Заповед № 379/15.10.1999 г. (обн. ДВ, бр. 97/1999 г.) и актуализиран по площ със Заповед № РД-454/03.07.2017 г. (обн. ДВ, бр. 69/2017 г.) и двете на Министерството на околната среда и водите. Целта на обявяване е опазване находището на растителния вид пясъчна лилия. Разположен е в землището на гр. Созопол, общ. Созопол, с площ 5,184 дка.

Пясъчната лилия е рядък средиземноморски вид, терциерен реликт, защитен от Закона за биологичното разнообразие. Разпространението му е ограничено само по южното Черноморие. Растителната покривка в поддържания резерват включва типично псамофитни видове. Установени са 45 вида висши растения, 9 от които с консервационна стойност.

Резерватната територия се намира в район със засилено антропогенно въздействие , което създава предпоставки за увреждане както на популацията на пясъчната лилия, така и на местообитанието като цяло. Намира се южно от гр. Созопол, на територията на бившият к-г „Каваци“.

ПР „Калфата“ е обявен първоначално за резерват със Заповед № 508/28.03.1968 г. на Министерството на горите и горската промишленост (обн. ДВ, бр. 76/1968 г.), прекатегоризиран е със Заповед № 387/15.10.1999 г. на Министерството на околната среда и водите  (обн. ДВ, бр. 99/1999 г.) и актуализиран по площ със Заповед № РД-315/19.05.2015 г. на Министерството на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 50/2015 г.). Целта е опазване и поддържане на вековна смесена гора от зимен дъб, благун и бук. Разположен е в землищата на с. Дюля, общ. Руен, обл. Бургас, и с. Поляците, общ. Дългопол, обл. Варна, с площ 470,037 дка, от които в обхвата на РИОСВ-Бургас попадат 85,633 дка.

Защитената територия е от типичен горски тип с преобладаване на зимен дъб, благун и бук. Съпътстващи дървесни видове са цер и габър. Към момента в резервата няма определени пътеки за посетители, няма утвърден план за управление.

Подробна информация за всеки поддържан резерват може да се намери в плановете им за управление на следния адрес.