През изминалата седмица, Станислав Георгиев, експерт „Биоразнообразие, защитени територии и зони“ към РИОСВ-Бургас се включи в петото издание на Летния университет на ЮНЕСКО, посветен на интегрираното управление и устойчивото развитие на биосферните паркове. Програмата „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО има за цел да изгради мрежа от територии – биосферни паркове, които да представляват модел на устойчиво развитие и хармонично взаимодействие между човекът и заобикалящата го среда.

На срещата, специалисти от 15 държави представиха своите препоръки и предложения за създаване на международен младежки комитет за биосферните паркове; изработване на обща интегрирана карта на туристическия потенциал на българските биосферни паркове и др.

Летният университет на ЮНЕСКО е международна инициатива на Регионалното бюро на ЮНЕСКО за Европа във Венеция /BRESCHE, която цели да привлече и обучава млади специалисти по темите, свързани с управлението на биосферните паркове. Петото ? издание се провежда за първи път в България в Биосферен парк „Централен Балкан“ на териториите на общините Карлово, Павел Баня и Троян.  

България участва в Програмата „Човекът и биосферата“ от 1976 г. През 1977 г., 17 строги природни резервата у нас биват обявени като биосферни. След промяната на фокуса на Програмата от строга природозащита към устойчиво развитие и разумно ползване на природните ресурси е необходимо преосмисляне на съществуващата мрежа от територии. През 2017 г. Междуправителствения координационен съвет по Програмата „Човекът и биосферата“ одобри трансформирането и разширението на част от българските биосферни резервати в съвременни биосферни паркове. Това са биосферните паркове „Централен Балкан“, „Узунбуджак“, „Сребърна“ и „Червената стена“. Съчетаването на запазената природа, съхранените занаяти и български традиции в региона е същността на биосферните паркове.

Биосферен парк „Узунбуджак“

Биосферен резерват „Узунбуджак“ обхваща значителна част от Странджа планина (над 78 400 ха). Тя е един от най-интересните и с богато биоразнообразие райони в България и Европа. Територията й, се явява естествен преход между растителността, флората и фауната на Европа и Азия, поради наличието на сухоземна връзка, съществувала допреди около 7500 г. на мястото на днешния проток Босфора. Флората на биосферния резерват се отличава с голям брой видове, имали широко разпространение по време на терциера (терциерни реликти). Животинският свят също е забележителен с голямото си видово разнообразие. Популациите на много от тях са със световно, европейско и национално значение. На територията на община Малко Търново са открити множество могилни некрополи и самостоятелни гробници. Каменните гробници от времето на траките, познати с наименованието долмени, са пръснати из цяла Странджа. Проучвания показват напластяване на следи от различни епохи. Комплекси от долмени край селата Заберново и Евренозово продължават да функционират като „градове на мъртвите“ през елинистичната и римската епохи. От периода на Средновековието датира един от най-интересните християнски манастири от времето на исихазма, построен в пещера – манастирът „Св. Троица“ в м. Малката котвена, с. Граматиково. Край селата Калово и Заберново има останки от средновековни манастири.

През 2009 г. Нестинарството – ритуал, свързан с танцуване върху огън, е включено в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Това е древен български и гръцки обичай, който се изпълнява в деня на „Св. Св. Константин и Елена“ от т. нар. „нестинари“. Те танцуват боси върху жарава с християнска икона в ръце, изпадат в транс и предсказват бъдещето. Обичаят е сред примерите за съвместяване на християнството с древните езически обичаи. Нестинарството се среща само в този край на България и в някои части на Гърция, а корените му се свързват с дионисиевите празници.