Съвети за оказване на помощ на бедстващи животни


Съвети за оказване на помощ на бедстващи живи китоподобни

В Черно море се срещат видовете обикновен делфин, афала и муткур (морска свиня).  При оказване на помощ на бедстващ екземпляр няма разлика за кой от трите вида се извършват манипулациите, а се взема предвид дълбочината, на която се намира, състоянието и теглото му.

 

Дейностите по настоящата инструкция се отнасят за екземпляр:
1)незаседнал, но намиращ се в опасна близост до брега, който може да отплува сам
2)заседнал в плитчините или изхвърлен на бреговата ивица, който не може да отплува без чужда помощ.
 

1. Незаседнали китоподобни, намиращи се в опасна близост до брега

Трябва да се прави разлика между бедстващ делфин и такъв, който сам се приближава към хората. С него трябва да се избягва физически контакт дори да плува към плажа, да не се храни и докосва. Китоподобните имат силно развито социално и алтруистично поведение и помагат на болни и ранени индивиди като ги пазят и поддържат на повърхността за да дишат. Делфините са диви животни и ако човек се опита да взаимодейства с такъв индивид, може да предизвика агресивна реакция от страна на стадото. Това е валидно особено в случаите, когато се касае за малки пазени от майките. Женските пазят малките в продължение на няколко дни, дори след като са загинали или мъртво родени.
Най-често случаите по т.1 обхващат т.н. „социални делфини“, които плуват в плитчините пред плажовете. В почти всички случаи това не са бедстващи екземпляри и те ще отплуват сами.
Поради това, спасителни действия по отношение на описаните екземпляри, не трябва да се предприемат.
За да се отдалечи делфинът от опасните плитчини, може да се ползва шумът и движението на моторна лодка, която внимателно да се приближи към намиращия се в плитчината екземпляр, за да го накара да отплува във вътрешността на морето. В този случай посоката на приближаването следва да е от брега към морето. Със същата цел могат да се използват и акустични отблъсващи устройства (пингери). При извършване на тези действия наоколо не трябва да има други лодки/джетове/плувци, за да може делфина спокойно да бъде насочен към открито море.

2. Заседнали в плитчините или изхвърлени на бреговата ивица китоподобни

Това са случаите, в които трябва да се окаже помощ. Преди пристъпване към действие, задължително трябва да се съобщи на Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ)-Бургас или Варна.


 

Всички налични данни и обстоятелства трябва да се съобщят на служителя на РИОСВ, който ще даде конкретни инструкции, които трябва да се изпълнят.


Препоръчителните действия в зависимост от състоянието на екземпляра са:

1. Намаляване на стреса на изхвърления делфин - манипулациите с екземпляра следва да се извършват от един или двама души, а останалите да стоят на разстояние (минимум 100 м.). Не е желателно приближаването на деца или кучета. Трябва да се пази тишина и да не се правят излишни резки движения. Намаляването на стреса има значение за оцеляването на делфина при по-късното му освобождаване.
2. Приближаване към бедстващо китоподобно – подхожда се винаги откъм опашния плавник или фронтално откъм муцуната без да се застава отстрани на главата. При всички манипулации да се избягва пипане на главата и муцуната. Човек може да се нарани на зъбите на екземпляра дори и да не бъде ухапан, както и да бъде одраскан от опашката. Това в последствие може да предизвика инфекция, поради което се препоръчва в такива случаи да се потърси лекарска помощ.
3. Ако екземплярът е полегнал на една страна (китоподобните често засядат на едната си страна, при което съществува риск от задушаване), внимателно трябва да го обърнете по корем, като се следи да не се притиснат гръдните плавници. Дихателният отвор, представляващ „дупка“, разположена на горната част на главата, не трябва да бъде блокиран. В него не трябва да попада пясък или да се намира под вода. В нито един момент не трябва да се дърпат плавниците или опашката.
4. Кожата на китоподобните е изключително фина и трябва да се мокри непрекъснато, защото при изсъхването се напуква и се образуват рани. Добър вариант е да се покрие с напълно мокра кърпа (напр. напоена с вода хавлия), одеяло или морски водорасли, които да задържат влагата и да предпазят кожата от преките слънчеви лъчи и вятъра. Водата не трябва да попада в дихателния отвор. Дори организацията по преместването и връщането на екземпляра в морето да отнеме минути, описаните действия трябва да се извършат .
5. Ако делфинът е изложен на пряко слънчево греене – трябва да се осигури сянка чрез използване на плажен чадър, тента, шатра и др.
6. Китоподобните живеят изцяло във водата. Kогато заседнат на брега техните вътрешни органи поемат цялото тегло на тялото и започват да се смачкват (това е валидно в по-голяма степен за по-тежките видове и екземпляри). Ето защо са наложителни някой спешни действия. Ако се налага, екземплярът да престои повече от 10 мин., особено ако е едър, следва да се изкопаят дупки под гръдните перки (плавници). Това дава възможност делфина да се чувства по-комфортно, тъй като не живее на сушата и плавниците не са приспособени за плоски повърхности. Може да се изкопае дупка под гърдите, която да се напълни с вода. Това не само ще поддържа долната страна на тялото мокра, но намалява налягането върху гръдния кош, дробовете и плавниците.
7. Преместване - може да стане с предварително добре намокрени носилка, платнище, хавлия или сгънат найлон, които да издържат тежестта на екземпляра. Делфинът се поставя  винаги по корем и никога легнал по гръб. При преместването участват няколко души в зависимост от размера и тежестта на екземпляра. Премества се в лодката, с която ще се транспортира, разположен върху носилката, платнището или найлона. Препоръчва се да се пусне колкото се може по-навътре в морето.
8. За осигуряване на лодка следва да се търси съдействие от РИОСВ, от спасителите на плажа, ако са налични такива, от местните рибари или население. Предвид нуждата да се действа бързо за връщане на животното във водата, не е необходимо изчакването на служител на РИОСВ. Използва се първата и най-близко разположена лодка, която може да се намери по възможност в рамките на до 15 мин. от намирането на екземпляра. От съображение за сигурност размерът и видът на лодката трябва да  съответстват на големината на бозайника. Дребни китоподобни като муткурите, могат да се пренесат и в по-плитки води на ръце от добри плувци.
9. Делфинът не трябва да бъде влачен или избутван по пясъка, защото ще се увреди кожата му. При никакви обстоятелства не трябва да се дърпа опашката на екземпляра, тъй като това може да доведе до увреждане на гръбначния стълб и мозък.
10. След пускането във водата е добре екземплярът да се поддържа на повърхността, за да не потъне, така че дихателния отвор да остане над водната повърхност. Ако е пуснат от лодка на по-голяма дълбочина и отдалеченост от брега (най-подходящия вариант), тази дейност трябва да се извърши от опитни плувци и при наличие на спасителни жилетки.
11. МониторингСлед пускане на екземпляра следва да се проследи поведението му, както и това на наличните в района други китоподобни. Когато делфинът се почувства достатъчно сигурен, той сам ще отплува в морето.
12. Не се препоръчва пренос на екземпляра и освобождаването му на друго място от крайбрежието, дори на кратки разстояния, тъй като допълнително се травмира и стресира, което може да бъде фатално за живота му.

13. На делфините не се дават вода и храна.

14. Болести, които се предават от делфините на човека (зоонози). Такива са напр. бруцелоза и морбили. Препоръчваме вземането на предпазни мерки - избягване на контакт с дихателния отвор, с издишванията и други физиологични отделяния от тялото на делфина . При действия с китоподобни при възможност да се носят гумени ръкавици. След извършване на манипулации ръцете и другите открити части на тялото трябва да се измият добре.
15. Когато екземплярът е изтощен, дехидратиран, наранен, болен, след неговото връщане във водата, той може да не оцелее  и  да бъде изхвърлен от теченията на същото или на друго място. В тези случаи е препоръчително да остане на брега, за да му бъдат  извършени аутопсия и други специализирани изследвания за определяне на причината за смъртта.