Съвети за оказване на помощ на бедстващи животни


Списък на спасителните центрове - Изтегли


Преди да предприемете действия, трябва да знаете следното:

            В зависимост от това на какво животно сте попаднали, вариантите да потърсите помощ и/или съвет са няколко, предвид какъв е вида, който сте намерили:

  •         Защитен вид
  •         Ловен обект
  •         Селскостопански животни
  •         Кучета, котки

Ако се касае за ЗАЩИТЕНИ ВИДОВЕ, включени в Приложение № 3 и 4 на Закона за биологичното разнообразие:

В тези случаи трябва да се свържете със съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), на територията, на която се намирате, като за посредник може да използвате телефон 112. Експерти от РИОСВ преценяват състоянието на животното. В случай, че може да оцелее без намеса, то се оставя на място, в противен се насочва за лечение и отглеждане към спасителен център.


Ако се касае за ЛОВНИ ОБЕКТИ:

Компетентен орган:Регионалната дирекция по горите (РДГ) или Държавното горско стопанство (ДГС) на територията, на която се намирате.


 Ако се касае за СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ:

Компетентен орган: Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), на чиято територия се намирате.


 Ако се касае за КУЧЕ ИЛИ КОТКА:

Можете да потърсите общинския кучкарник, общината или неправителствени организации в региона, чиято дейност е насочена към тези животни.

Зелените телефони на тези институции бихте могли да получите от операторите на телефон 112.


СЛУЧАИ, В КОИТО НЯМА НУЖДА ИЛИ Е ОПАСНА НАМЕСАТА НА ЧОВЕК:

Преди да предприемете действие, моля да се уверите дали животното, което сте намерили, действително е бедстващо, т.е. има видими физически увреждания или се намира в условия, застрашаващи живота му.

При много от случаите на намерени животни в градска среда, за които се търси съдействие от съответната компетентна институция, можете сами да се погрижите, без да е нужно, да търсите друга помощ. Разбира се е добре да потърсите второ мнение, в лицето на РИОСВ или Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани.

Грижата за пострадали животни е въпрос и на етичното отношение към животните, не само от хората в сферата на природозащитата.

           1. Как да постъпим, когато намерим млада птица?

Не винаги, когато намерите млада птица извън гнездото й означава, че тя е бедстваща. След излюпване на пиленцата започва продължителен период на отглеждането им.

При птиците се наблюдават два типа на поколение:

  • При първия тип (пойни птици - Кос, Синигери, Зеленика, Щиглец) пиленцата се излюпват голи и безпомощни. Те не могат да набавят самата храна си и до напускане на гнездото за осигуряването й разчитат изцяло на своите родители;
  • Вторият тип  новоизлюпени (вранови - Гарван, Сокерица, Сива врана, Сврака, Чавка, Посевна врана, и сови - Горска ушата сова, Чухал, Бухал, Забулена сова) са от видове, при които малките рано напускат гнездото, а възрастните ги хранят на от клоните на дървото.
  • малко на пойна птица (кос, синигери, зеленика, щиглец) - потърсете гнездото в клоните на най-близкото дърво, храст или по околните постройки. Ако го откриете и то е достъпно за вас, върнете малкото в него.
  •  млада вранова птица (гарван, сокерица, сива врана, сврака, чавка, посевна врана, сойка), както и млада сова (горска ушата сова, чухал, бухал, забулена сова, др.) паднала на земята качете я на висок клон на някое близко дървов района в който сте я намерили.
  •  млада лястовица, паднала от гнездото – намерете което и да е достъпно за вас гнездо на лястовичка от същия вид и поставете малкото/и те там.
  • бързолет, включително и възрастен – ако птицата е без видими наранявания вдигнете я и я поставете на вертикална повърхност, или леко я подхвърлете във въздуха няколко пъти. (Причината птицата да не може да излети от земята са късите и крака и разположението на крилете. Тъй като тези птици са скални видове, то те прекарват голяма част от времето си в летене, или кацат на отвесни повърхности, от където се отблъсват лесно.)
  • прилеп на земята – ако е през деня – приберете прилепа на тихо и тъмно място, най-добре в кутия. Освободете го привечер, като го оставите високо, на вертикална повърхност – тераса, друга сграда. (Прилепите, също като бързолетите, са скални видове, и не могат да излитат от хоризонтални повърхности).
  • малко на щъркел в пухово оперение, вероятно то е избутано от другите щъркелчета. В случай, че гнездото е на електрически стълб, потърсете помощ от местното електроразпределително дружество чрез кмета на населеното място, за да бъде върнато обратно в гнездото при родителите му. (За полуоперените пораснали малки това не важи, тъй като е възможно останалите да паднат от гнездото, от стреса при подхождането ви към гнездото).
    • Щъркели през зимата - често една или няколко птици остават за по-дълго в България на места, където има достатъчно храна – обикновено край реки и язовири. Ако едно място е с достатъчни запаси от храна, е възможно птиците да се задържат по-дълго там, а понякога и цялата зим

 Когато става въпрос за спасяване на бебета птици, на първо място трябва да имате предвид, че не всеки случай касае бедстващ вид. Позвънете на съответния компетентен орган за съвет преди да предприемете каквото и да било, освен ако не се изисква спешна реакция.

Ако намерите:

  1.  Как да постъпим, ако намерим малко на бозайник?
  2.  Как да постъпим, ако намерим сухоземна костенурка?
  3. На първо място следете за собствената си безопасност – винаги носете ръкавици, или подръчни материали, с които да се предпазите.
  4.  Приберете животното на тихо и спокойно място в картонена кутия, предварително постлана с вестници, стари парцали или трева и с достатъчно възможност за достъп на въздух.
  5. Ако е животното е още голо (без козина или пух) поставете в кутията малка бутилка с гореща вода, но увита в парче плат, така че малкото да няма пряк допир с нея и да се изгори. Така ще имитирате топлината на майчиното тяло. Сменяйте бутилката периодично, като внимавате да не затисне малкото и незабавно сигнализирайте компетентните органи.

В случаите, когато малките позволяват да бъдат хванати, най-често те са още съвсем невръстни, а често дори още слепи. Ако намерите гнездото или хралупата, от където е изпаднало малкото най-добре опитайте да го върнете обратно.

Ако е достатъчно голямо, но все пак го хванете, поставете го на безопасно място.

Ако намерите малко диво зайче, сърне или лисиче в полето или гората НЕ ГО ВЗИМАЙТЕ, то не е изоставено. Това е обичайно поведение за тези видове животни. Малките стоят спотаени, докато родителите търсят храна.

Ако е намерена на път или друго оживено място, преместете я на безопасно разстояние от него, в посоката, в която се е насочила, и я оставете там. Сухоземните костенурки са защитен вид и не бива да се отглеждат като домашни любимци.

Малките и новоизлюпените костенурки са също толкова способни да оцеляват сами, колкото и възрастните, независимо че ни изглеждат по-уязвими. Като правило – не взимайте костенурка, ако не сте абсолютно сигурни, че тя е в беда – видимо наранена, намерена в населено място или частна собственост. Ако е на лице подобна ситуация – сигнализирайте на компетентните органи.

При намиране на яйца – поставете ги в подходяща по размер кутийка, в малко пръст от мястото,  в което са намерени. В никакъв случай не трябва да ги въртите или обръщате, те трябва да запазят позицията си. 

В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО СЕ НАЛОЖИ ДА СЕ ПРИБЕРЕ РАНЕНО ДИВО ЖИВОТНО:

------------------------------------------------------

 ЖЕЛАТЕЛНО Е ПРЕДИ ДА ПРЕДПРИЕМЕТЕ, КАКВОТО И ДА Е ДА СЕ КОНСУЛТИРАТЕ С КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ!!!


Съвети за оказване на помощ на бедстващи живи китоподобни

В Черно море се срещат видовете обикновен делфин, афала и муткур (морска свиня).  При оказване на помощ на бедстващ екземпляр няма разлика за кой от трите вида се извършват манипулациите, а се взема предвид дълбочината, на която се намира, състоянието и теглото му.

Дейностите по настоящата инструкция се отнасят за екземпляр:

1) незаседнал, но намиращ се в опасна близост до брега, който може да отплува сам
2) заседнал в плитчините или изхвърлен на бреговата ивица, който не може да отплува без чужда помощ.
 
1. Незаседнали китоподобни, намиращи се в опасна близост до брега
Трябва да се прави разлика между бедстващ делфин и такъв, който сам се приближава към хората. С него трябва да се избягва физически контакт дори да плува към плажа, да не се храни и докосва. Китоподобните имат силно развито социално и алтруистично поведение и помагат на болни и ранени индивиди като ги пазят и поддържат на повърхността за да дишат. Делфините са диви животни и ако човек се опита да взаимодейства с такъв индивид, може да предизвика агресивна реакция от страна на стадото. Това е валидно особено в случаите, когато се касае за малки пазени от майките. Женските пазят малките в продължение на няколко дни, дори след като са загинали или мъртво родени.
Най-често случаите по т.1 обхващат т.н. „социални делфини“, които плуват в плитчините пред плажовете. В почти всички случаи това не са бедстващи екземпляри и те ще отплуват сами.
Поради това, спасителни действия по отношение на описаните екземпляри, не трябва да се предприемат.
За да се отдалечи делфинът от опасните плитчини, може да се ползва шумът и движението на моторна лодка, която внимателно да се приближи към намиращия се в плитчината екземпляр, за да го накара да отплува във вътрешността на морето. В този случай посоката на приближаването следва да е от брега към морето. Със същата цел могат да се използват и акустични отблъсващи устройства (пингери). При извършване на тези действия наоколо не трябва да има други лодки/джетове/плувци, за да може делфина спокойно да бъде насочен към открито море.

2. Заседнали в плитчините или изхвърлени на бреговата ивица китоподобни

Това са случаите, в които трябва да се окаже помощ. Преди пристъпване към действие, задължително трябва да се съобщи на Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ)-Бургас или Варна.

Всички налични данни и обстоятелства трябва да се съобщят на служителя на РИОСВ, който ще даде конкретни инструкции, които трябва да се изпълнят.


Препоръчителните действия в зависимост от състоянието на екземпляра са:

1. Намаляване на стреса на изхвърления делфин - манипулациите с екземпляра следва да се извършват от един или двама души, а останалите да стоят на разстояние (минимум 100 м.). Не е желателно приближаването на деца или кучета. Трябва да се пази тишина и да не се правят излишни резки движения. Намаляването на стреса има значение за оцеляването на делфина при по-късното му освобождаване.
2. Приближаване към бедстващо китоподобно – подхожда се винаги откъм опашния плавник или фронтално откъм муцуната без да се застава отстрани на главата. При всички манипулации да се избягва пипане на главата и муцуната. Човек може да се нарани на зъбите на екземпляра дори и да не бъде ухапан, както и да бъде одраскан от опашката. Това в последствие може да предизвика инфекция, поради което се препоръчва в такива случаи да се потърси лекарска помощ.
3. Ако екземплярът е полегнал на една страна (китоподобните често засядат на едната си страна, при което съществува риск от задушаване), внимателно трябва да го обърнете по корем, като се следи да не се притиснат гръдните плавници. Дихателният отвор, представляващ „дупка“, разположена на горната част на главата, не трябва да бъде блокиран. В него не трябва да попада пясък или да се намира под вода. В нито един момент не трябва да се дърпат плавниците или опашката.
4. Кожата на китоподобните е изключително фина и трябва да се мокри непрекъснато, защото при изсъхването се напуква и се образуват рани. Добър вариант е да се покрие с напълно мокра кърпа (напр. напоена с вода хавлия), одеяло или морски водорасли, които да задържат влагата и да предпазят кожата от преките слънчеви лъчи и вятъра. Водата не трябва да попада в дихателния отвор. Дори организацията по преместването и връщането на екземпляра в морето да отнеме минути, описаните действия трябва да се извършат .
5. Ако делфинът е изложен на пряко слънчево греене – трябва да се осигури сянка чрез използване на плажен чадър, тента, шатра и др.
6. Китоподобните живеят изцяло във водата. Kогато заседнат на брега техните вътрешни органи поемат цялото тегло на тялото и започват да се смачкват (това е валидно в по-голяма степен за по-тежките видове и екземпляри). Ето защо са наложителни някой спешни действия. Ако се налага, екземплярът да престои повече от 10 мин., особено ако е едър, следва да се изкопаят дупки под гръдните перки (плавници). Това дава възможност делфина да се чувства по-комфортно, тъй като не живее на сушата и плавниците не са приспособени за плоски повърхности. Може да се изкопае дупка под гърдите, която да се напълни с вода. Това не само ще поддържа долната страна на тялото мокра, но намалява налягането върху гръдния кош, дробовете и плавниците.
7. Преместване - може да стане с предварително добре намокрени носилка, платнище, хавлия или сгънат найлон, които да издържат тежестта на екземпляра. Делфинът се поставя  винаги по корем и никога легнал по гръб. При преместването участват няколко души в зависимост от размера и тежестта на екземпляра. Премества се в лодката, с която ще се транспортира, разположен върху носилката, платнището или найлона. Препоръчва се да се пусне колкото се може по-навътре в морето.
8. За осигуряване на лодка следва да се търси съдействие от РИОСВ, от спасителите на плажа, ако са налични такива, от местните рибари или население. Предвид нуждата да се действа бързо за връщане на животното във водата, не е необходимо изчакването на служител на РИОСВ. Използва се първата и най-близко разположена лодка, която може да се намери по възможност в рамките на до 15 мин. от намирането на екземпляра. От съображение за сигурност размерът и видът на лодката трябва да  съответстват на големината на бозайника. Дребни китоподобни като муткурите, могат да се пренесат и в по-плитки води на ръце от добри плувци.
9. Делфинът не трябва да бъде влачен или избутван по пясъка, защото ще се увреди кожата му. При никакви обстоятелства не трябва да се дърпа опашката на екземпляра, тъй като това може да доведе до увреждане на гръбначния стълб и мозък.
10. След пускането във водата е добре екземплярът да се поддържа на повърхността, за да не потъне, така че дихателния отвор да остане над водната повърхност. Ако е пуснат от лодка на по-голяма дълбочина и отдалеченост от брега (най-подходящия вариант), тази дейност трябва да се извърши от опитни плувци и при наличие на спасителни жилетки.
11. Мониторинг. След пускане на екземпляра следва да се проследи поведението му, както и това на наличните в района други китоподобни. Когато делфинът се почувства достатъчно сигурен, той сам ще отплува в морето.
12. Не се препоръчва пренос на екземпляра и освобождаването му на друго място от крайбрежието, дори на кратки разстояния, тъй като допълнително се травмира и стресира, което може да бъде фатално за живота му.

13. На делфините не се дават вода и храна.

14. Болести, които се предават от делфините на човека (зоонози). Такива са напр. бруцелоза и морбили. Препоръчваме вземането на предпазни мерки - избягване на контакт с дихателния отвор, с издишванията и други физиологични отделяния от тялото на делфина . При действия с китоподобни при възможност да се носят гумени ръкавици. След извършване на манипулации ръцете и другите открити части на тялото трябва да се измият добре.
15. Когато екземплярът е изтощен, дехидратиран, наранен, болен, след неговото връщане във водата, той може да не оцелее  и  да бъде изхвърлен от теченията на същото или на друго място. В тези случаи е препоръчително да остане на брега, за да му бъдат  извършени аутопсия и други специализирани изследвания за определяне на причината за смъртта.

Черноморските делфини са световно застрашени видове

Трите вида черноморски делфини – обикновен, муткур и афала са защитени видове, включени в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие, който забранява тяхното „обезпокояване, преследване, улавяне, избиване, както и вземането на намерени мъртви екземпляри“. Изключения от забраните се допуска с писмено разрешение от министъра на околната среда и водите или оправомощен от него зам.-министър. При човешка намеса, довела до смъртта на морски бозайник от защитения вид, се сезира прокуратурата и започва производство по Наказателно-процесуалния кодекс. Наказанията за лице, „което противозаконно унищожи, повреди, държи, придобие или отчужди екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни или екземпляр от вид по Приложение № 3 към ЗБР, означен със знак (*)“, са лишаване от свобода до 5 години и глоба от 5000 до 20 000 лв.

Не се колебайте, ако забележите бедстващ или мъртъв делфин, да звъните на „зелените“ телефони в РИОСВ – Бургас: 056/813-212 и РИОСВ – Варна: 052/634 582, 052/634 579.

При произшествие с делфин, РИОСВ имат задължение да констатират вида и състоянието на намерените екземпляри и информират МОСВ. Министерството води статистика – своеобразен мониторинг на защитените морски бозайници. Целта е поддържането на Националната мрежа за изхвърлени на брега и/или уловени в рибарски мрежи делфини. Тя функционира от 2006 г., поддържана от Института по рибни ресурси във Варна, със съвместните усилия на Регионалните инспекции по околна среда и води в Бургас и във Варна и Федерацията на природозащитните сдружения „Зелени Балкани“. Мрежата е основният механизъм за събиране на информация за изхвърлените на брега, уловени в рибарски мрежи или бедстващи живи китоподобни бозайници.

При установяване на рани по телата на намерените екземпляри и съмнения за насилие, се уведомяват задължително органите на МВР и ветеринарните власти. Причините за смърт при делфините могат да са заболявания с гъбичен, вирусен, бактериален и/или паразитен произход, или естествена смърт. Често смъртността при бозайниците в Черно и Средиземно море е в резултат от неволно заплитане в рибарските мрежи.