Световният ден на влажните зони се чества всяка година на 2 февруари, за да се повиши информираността за значението на влажните зони за човечеството и планетата. Всяка година за 2 февруари се избира тема, която акцентира върху определена жизненоважна функция на влажните зони. Темата за 2018 г. е „Влажните зони и устойчивото градско бъдеще“.

Влажните зони в градовете или в близост до населените места допринасят за осигуряване на по-жизнена среда за живеене благодарение на множеството важни функции, които осъществяват. Те допринасят за намаляване на наводненията, служат като източник на питейна вода, филтрират замърсителите и подобряват качеството на водите, осигуряват зелени градски площи и са източник на поминък за местното население. Значението на ползите, които допринасят влажните зони става все по-важно и съдбоносно с продължаващото нарастване на броя на населението, живеещи в градовете, които към  настоящия момент са повече от 4 милиарда души. До 2050 година 66% от населението на планетата ще живее в градовете, тъй като хората се местят в градовете в търсене на по-добри работни места. За съжаление, по-голяма част от населението не е наясно със значението и ползите на влажните зони в близост до населените места. В бързоразвиващите се градове, влажните зони често се смятат за пустеещи земи, места за изхвърляне на отпадъци, места, които трябва да се пресушат и да се промени предназначението им. Според изчисленията на учените, най-малко 64% от влажните зони на планетата са изчезнали от 1900 г. насам, докато паралелно с това се наблюдава бум в нарастването на градовете.

Целта на отбелязването на Световния ден на влажните зони тази година е да се повиши отговорността за значението на влажните зони в осигуряването на устойчиво градско бъдеще.

Влажните зони са територии, в които водата покрива почвата или присъства в повърхностния й слой, целогодишно или сезонно. Това са екосистеми, в които водата е основния фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Според Рамсарската конвенция, влажните зони са: блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки, бракични или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля 6 метра. Конвенцията за опазване на влажните зони е международно споразумение, подписано на 2 февруари 1971 г. в град Рамсар, Иран.

Брошура